Усмивката
Тежат ми неизречените думи
и чувствата потискани тежат.
Тъмни мисли са обсебили ума ми
и сълзи опитват се да потекат.
Далеч зад мен несбъднатото чудо
лежи в пръстта... И няма кръст на неговия гроб.
Страхът в сърцето винаги е буден
и мъчи се да ме превърне в роб.
Тежи ми... Ала няма да заплача.
Душата ми ще скита без почивка.
Чувствата заключени във мене ще стоят. Палачът
ще е моята престорена усмивка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Миднайт Все права защищены
