Усмивката
Тежат ми неизречените думи
и чувствата потискани тежат.
Тъмни мисли са обсебили ума ми
и сълзи опитват се да потекат.
Далеч зад мен несбъднатото чудо
лежи в пръстта... И няма кръст на неговия гроб.
Страхът в сърцето винаги е буден
и мъчи се да ме превърне в роб.
Тежи ми... Ала няма да заплача.
Душата ми ще скита без почивка.
Чувствата заключени във мене ще стоят. Палачът
ще е моята престорена усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Миднайт Всички права запазени
