Усмивката
От айсберга на хорската умора
да мога мъничка снежинка да стопя,
щастлива бих била на много хора
в очи да видя изгрев, осветил деня.
Сред шумните тълпи, поели,
само една усмивка малка да съзра,
ще зная, че напразен не е бил денят ми
и радостна, че ще е по-добър света.
Във парковете ни, поели топлината
на идващата пролет с майски цвят,
в треви и птички, даже в непознати
усещам – всичко ражда се за нов живот.
Как бих желала всички хора като мене
да дарят усмивката си на света.
И нека техните лица са озарени
от нея – сгряваща човешките сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
