Усмивки
В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат,
сълзи, събрали спомени безброй,
а те безкрайно ми напомнят на пролетен порой.
Преди се чувствах като волна птица,
сега съм птица без криле,
завинаги обречена да скита сама из пустото поле.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стела Все права защищены
