В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат,
сълзи, събрали спомени безброй,
а те безкрайно ми напомнят на пролетен порой.
Преди се чувствах като волна птица,
сега съм птица без криле,
завинаги обречена да скита сама из пустото поле.
© Стела All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
