В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат,
сълзи, събрали спомени безброй,
а те безкрайно ми напомнят на пролетен порой.
Преди се чувствах като волна птица,
сега съм птица без криле,
завинаги обречена да скита сама из пустото поле.
© Стела All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
