Усмивки
В полето съм сама, не се разхождам,
а скитам се сред избуелите жита,
усмивки минали ме топлят,
усмивки между радост и тъга.
Сълзи от моите очи се стичат,
сълзи, събрали спомени безброй,
а те безкрайно ми напомнят на пролетен порой.
Преди се чувствах като волна птица,
сега съм птица без криле,
завинаги обречена да скита сама из пустото поле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
