Усмотрение

Поэзия

571 2 17

Надеждата че Влъхвите са още живи,

едва ли ще ми помогне сега да узная:

какви са им нощните звездни мотиви,

преди съдбата ми до гроб да разгадаят.

Но защо ли трябва за това да тревожа

споделените в живота нежни чувства?

Ако някой на гроба ми кръст положи,

навярно,докато съм жив ще пропусна

за това пътуване към неизвестна дата

все за делата си литургийно да говоря...

И тогава ще си найда пътя на съдбата!

И кой съм аз,че с Влъхвите да споря?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за поздравите и оценката, Златка!

2024-08-23T05:50:50+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Поздравления, Стойчо! Стиховете ти са писани с душа и водят към размисли!

2024-08-23T00:55:26+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за съвета, Младен!
Миналото е факт,настоящето, такова каквото го направим.За бъдещето нямам идея:"Ще поживеем,ще видим."

2024-08-16T13:31:51+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Стойчо, добре правиш, че не се връзваш на хора, които пишат безнадеждно остаряла поезия от 60-те години на миналия век, при това пълна с невежество и правописни грешки. Тъжна история. В такива случаи аз си препрочитам едно стихче:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/oda-za-edin-zavarchik

и ме напушва на неудържим смях. Човекът очевидно се е взел много насериозно, но е забравил мисълта на Бенджамин Франклин: "Не вземайте живота прекалено насериозно, защото никой не е излязал жив от него!"

П.П. А иначе нека си псува в коментарните полета на хората. Диагнозата му е - болест на Жил де ла Турет!: https://www.raredis.org/archives/1053?lang=bg

2024-08-16T07:34:42+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара, Георги!

2024-08-16T07:08:09+03:00