Надеждата че Влъхвите са още живи,
едва ли ще ми помогне сега да узная:
какви са им нощните звездни мотиви,
преди съдбата ми до гроб да разгадаят.
Но защо ли трябва за това да тревожа
споделените в живота нежни чувства?
Ако някой на гроба ми кръст положи,
навярно,докато съм жив ще пропусна
за това пътуване към неизвестна дата
все за делата си литургийно да говоря...
И тогава ще си найда пътя на съдбата!
И кой съм аз,че с Влъхвите да споря?