Надеждата че Влъхвите са още живи,
едва ли ще ми помогне сега да узная:
какви са им нощните звездни мотиви,
преди съдбата ми до гроб да разгадаят.
Но защо ли трябва за това да тревожа
споделените в живота нежни чувства?
Ако някой на гроба ми кръст положи,
навярно,докато съм жив ще пропусна
за това пътуване към неизвестна дата
все за делата си литургийно да говоря...
И тогава ще си найда пътя на съдбата!
И кой съм аз,че с Влъхвите да споря?
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
