14.08.2024 г., 14:02  

Усмотрение

570 2 17

Надеждата че Влъхвите са още живи, 

едва ли ще ми помогне сега да узная:

какви са им нощните звездни мотиви,  

преди съдбата ми до гроб да разгадаят. 

 

Но защо ли трябва за това да тревожа 

споделените в живота нежни чувства?

Ако някой на гроба ми кръст положи, 

навярно,докато съм жив ще пропусна 

 

за това пътуване към неизвестна дата

все за делата си литургийно да говоря...

И тогава ще си найда пътя на съдбата!

И кой съм аз,че с Влъхвите да споря?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздравите и оценката, Златка!
  • Поздравления, Стойчо! Стиховете ти са писани с душа и водят към размисли!
  • Благодаря за съвета, Младен!
    Миналото е факт,настоящето, такова каквото го направим.За бъдещето нямам идея:"Ще поживеем,ще видим."
  • Стойчо, добре правиш, че не се връзваш на хора, които пишат безнадеждно остаряла поезия от 60-те години на миналия век, при това пълна с невежество и правописни грешки. Тъжна история. В такива случаи аз си препрочитам едно стихче:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/oda-za-edin-zavarchik

    и ме напушва на неудържим смях. Човекът очевидно се е взел много насериозно, но е забравил мисълта на Бенджамин Франклин: "Не вземайте живота прекалено насериозно, защото никой не е излязал жив от него!"

    П.П. А иначе нека си псува в коментарните полета на хората. Диагнозата му е - болест на Жил де ла Турет!: https://www.raredis.org/archives/1053?lang=bg
  • Благодаря за коментара, Георги!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...