29 апр. 2009 г., 21:01

Устни, но от лед

656 0 1

Открих те, викайки,

                                 Любов.

 

Целунах те ,

потръпвайки от нежност.

 

Аз дишах тежко,

(тежко) дишаше и ти

 

Държах ръката ти.

(не исках да я пусна)

Попивах ласките.

(попиваше и ти)

 

Опитах устните ти.

...

 

... Устни, но от лед.

 

Потръпнах от студа,

                                       но

                                     не спрях до тук.

 

Аз търсех топлина.

 

Къде...

Къде я беше скрил?

 

Нима във скута уморен?

 

С ръце ли беше я прикрил?

 

... Или просто  бягаше от мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми формата на стихотворението. А и финалът също ми допада. Хубав стих, определено.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...