29.04.2009 г., 21:01

Устни, но от лед

652 0 1

Открих те, викайки,

                                 Любов.

 

Целунах те ,

потръпвайки от нежност.

 

Аз дишах тежко,

(тежко) дишаше и ти

 

Държах ръката ти.

(не исках да я пусна)

Попивах ласките.

(попиваше и ти)

 

Опитах устните ти.

...

 

... Устни, но от лед.

 

Потръпнах от студа,

                                       но

                                     не спрях до тук.

 

Аз търсех топлина.

 

Къде...

Къде я беше скрил?

 

Нима във скута уморен?

 

С ръце ли беше я прикрил?

 

... Или просто  бягаше от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми формата на стихотворението. А и финалът също ми допада. Хубав стих, определено.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...