Nella_gold (Нели )
841 4525
5 окт. 2008 г., 12:49

Устните й 

  Поэзия
558 0 4

Устните й...
Ухаеха на пролет.
На онази, закъснялата пролет,
която дойде с последното ято,
завърнало се от юг
Дойде с бурен дъжд
и неразпъпили ябълкови клони.
Нямо, слънцето дори
не смееше да се покаже.
След дългата, студена зима.
А всъщност...
бе почти лято.
Което се изтърколи, мимоходом,
ту в жежки нощи,
ту в непристойни
летни урагани.
А тя не се усмихваше изобщо.
Не можеше.
Усмивката бе неразкрита
тайна в нейната душа.
И не можеше.
Защото никой не бе я научил да се смее
дори... не истински.
Очите й бяха жадни.
Когато...
На прага потропа есента.
Големи и тъжни очи,
които изпращаха
лястовици
на юг,
и тайно се надяваха
да полетят с тях.

А устните й ухаеха

... на пролет.

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих,Нелка!Прегръдки!
  • Много хубав стих!!!Поздравления и от мен!!!
  • Прекрасно стихотворение!Поздрав!
  • "Очите й бяха жадни.
    Когато...
    На прага потропа есента.
    Големи и тъжни очи,
    които изпращаха
    лястовици
    на юг,
    и тайно се надяваха
    да полетят с тях.
    А устните й ухаеха
    ... на пролет."

    Прекрасно!
Предложения
: ??:??