Устните й

5.10.2008 г., 12:49 ч.

Поезия

560 0 4

Устните й...
Ухаеха на пролет.
На онази, закъснялата пролет,
която дойде с последното ято,
завърнало се от юг
Дойде с бурен дъжд
и неразпъпили ябълкови клони.
Нямо, слънцето дори
не смееше да се покаже.
След дългата, студена зима.
А всъщност...
бе почти лято.
Което се изтърколи, мимоходом,
ту в жежки нощи,
ту в непристойни
летни урагани.
А тя не се усмихваше изобщо.
Не можеше.
Усмивката бе неразкрита
тайна в нейната душа.
И не можеше.
Защото никой не бе я научил да се смее
дори... не истински.
Очите й бяха жадни.
Когато...
На прага потропа есента.
Големи и тъжни очи,
които изпращаха
лястовици
на юг,
и тайно се надяваха
да полетят с тях.

А устните й ухаеха

... на пролет.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

natiii (Наташа Басарова)

2008-10-05T14:56:24+03:00

Чудесен стих,Нелка!Прегръдки!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2008-10-05T14:52:16+03:00

Много хубав стих!!!Поздравления и от мен!!!
русокос (The Notorious)

2008-10-05T14:39:01+03:00

Прекрасно стихотворение!Поздрав!
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2008-10-05T13:24:22+03:00

"Очите й бяха жадни.
Когато...
На прага потропа есента.
Големи и тъжни очи,
които изпращаха
лястовици
на юг,
и тайно се надяваха
да полетят с тях.
А устните й ухаеха
... на пролет."

Прекрасно!