Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.

Но въпреки това налей ми чаша вино.

Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,

че дълга да е вечерта ни очертава се.

С кръвта ни виното в едно да слее се,

та да кипнат чувствата ни и копнежите.

И колкото е буйно и пенливо виното ни,

с толкова да паднат и задръжките ни.

Отпий от виното в чашата налята

с кехлибарено – плодова нотка,

с устните си, за допир жадни,

вкусни като напращяла смокиня.

След което дай ми и аз да отпия,

но не от виното в чашата ми налята,

а от устните ти след всяка глътка,

капка по капка, докато се напия.

Калин Вълов