6 мая 2011 г., 22:34

Устрем 

  Поэзия » Любовная
772 0 4

 

Ако аз те потърся

под перата на чайка,

и под облак навъсен,

и в сърцето на майка ти -

ти дали ще признаеш,

че строил си тунели -

тихо, с шепот потаен,

със подкови и трели,

под отминали бездни,

дето дълго отричах.

Твойта минала нежност,

мойто цветно обичане -

ако аз ги намеря

като глътка абсент,

като стара повеля

върху жълт пергамент -

трезвостта ще забравя,

ще поканя света,

ще покажа на всички

твойта силна душа.

Ще забравя да дишам

и … че имам глава.

И ще спра да ти пиша,

но ще те прочета...

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??