6.05.2011 г., 22:34 ч.

Устрем 

  Поезия » Любовна
771 0 4

 

Ако аз те потърся

под перата на чайка,

и под облак навъсен,

и в сърцето на майка ти -

ти дали ще признаеш,

че строил си тунели -

тихо, с шепот потаен,

със подкови и трели,

под отминали бездни,

дето дълго отричах.

Твойта минала нежност,

мойто цветно обичане -

ако аз ги намеря

като глътка абсент,

като стара повеля

върху жълт пергамент -

трезвостта ще забравя,

ще поканя света,

ще покажа на всички

твойта силна душа.

Ще забравя да дишам

и … че имам глава.

И ще спра да ти пиша,

но ще те прочета...

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??