Устрем
Затрупа ме лавина от вина.
Какво съм сторила, за бога?
Над покрива ми – тишина.
Вестител на добро или тревога?
А той - жребец, земята рие.
На път лети като стрела.
Умора няма и прегради,
не го препъва и страха.
За глътка въздух само спира,
да изсуши потта, за хляб.
В дирите му светлината
до хоризонта грее чак.
Не е мираж, измислица красива.
Достатъчни са само сетива.
На кръст безводната пустиня
да прекроя в мечта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
