Затрупа ме лавина от вина.
Какво съм сторила, за бога?
Над покрива ми – тишина.
Вестител на добро или тревога?
А той - жребец, земята рие.
На път лети като стрела.
Умора няма и прегради,
не го препъва и страха.
За глътка въздух само спира,
да изсуши потта, за хляб.
В дирите му светлината
до хоризонта грее чак.
Не е мираж, измислица красива.
Достатъчни са само сетива.
На кръст безводната пустиня
да прекроя в мечта.
© Христина Комаревска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
