пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
30.05.2017 г., 9:03 ч.

Устрем 

  Поезия » Философска
246 2 4

 

Затрупа ме лавина от вина.

Какво съм сторила, за бога?

Над покрива ми – тишина.

Вестител на добро или тревога?

А той - жребец, земята рие.

На път лети като стрела.

Умора няма и прегради,

не го препъва и страха.

За глътка въздух само спира,

да изсуши потта, за хляб.

В дирите  му светлината

до хоризонта  грее чак.

Не е мираж, измислица красива.

Достатъчни са само сетива.

На кръст безводната пустиня

да прекроя в мечта.

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина устремно! Хареса ми, Хриси!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • Браво,Пилигрим!Поклонник(Пилигрим)съм на Вашата лирика, която е истинска наслада за сетивата!Екзестенциалният характер на творбите Ви ме връщат по няколко пъти на текста и все откривам ту пейзаж,ту мисъл с библейски сюжети...
  • Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??