Устрем
Затрупа ме лавина от вина.
Какво съм сторила, за бога?
Над покрива ми – тишина.
Вестител на добро или тревога?
А той - жребец, земята рие.
На път лети като стрела.
Умора няма и прегради,
не го препъва и страха.
За глътка въздух само спира,
да изсуши потта, за хляб.
В дирите му светлината
до хоризонта грее чак.
Не е мираж, измислица красива.
Достатъчни са само сетива.
На кръст безводната пустиня
да прекроя в мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
