Устремен

12 нояб. 2008 г., 23:03

Поэзия » Любовная

901 0 4

Във вселената предишна живял съм някога преди,

раздавал съм любов с въздишка, че за мене няма пак, уви...

Търсил съм те и съм те намирал в лицата на безброй неща,

щастието си съм подбирал, най-доброто за мига.

Вярност и безверие пришивам в дрехите си от сатен,

театъра на тайните закривам, нова мисъл в труден ден.

Завинаги ще е за малко, когато кажеш, че си с мен,

май ще бъде много жалко към теб да бъда устремен.