Във вселената предишна живял съм някога преди,
раздавал съм любов с въздишка, че за мене няма пак, уви...
Търсил съм те и съм те намирал в лицата на безброй неща,
щастието си съм подбирал, най-доброто за мига.
Вярност и безверие пришивам в дрехите си от сатен,
театъра на тайните закривам, нова мисъл в труден ден.
Завинаги ще е за малко, когато кажеш, че си с мен,
май ще бъде много жалко към теб да бъда устремен.