Поредна нощ - в кръвта - алкохол,
самичка седя в празния хол...
с пресъхнали устни и блясък в очите
се губя отново назад към мечтите.
Държа без сила чашата празна,
а в мен едничка надежда напразна
гори и разпалва замрелия пламък
с надежда да разтопи сърцето от камък.
Мъгла. Без глас на някой се моля
да остане в мен силната воля,
ала все по-слаба се чувствам
и никой на мен не съчувства...
И ето, ранният час наближава,
до края на виното малко остава...
Разбрах, че така е в съдбата -
трябва да свиква на болка жената.
© Теа Все права защищены