Поредна нощ - в кръвта - алкохол,

самичка седя в празния хол...

с пресъхнали устни и блясък в очите

се губя отново назад към мечтите.

Държа без сила чашата празна,

а в мен едничка надежда напразна

гори и разпалва замрелия пламък

с надежда да разтопи сърцето от камък.

Мъгла. Без глас на някой се моля

да остане в мен силната воля,

ала все по-слаба се чувствам

и никой на мен не съчувства...

И ето, ранният час наближава,

до края на виното малко остава...

Разбрах, че така е в съдбата - 

трябва да свиква на болка жената.