9 мар. 2013 г., 03:36

Утеха

913 0 0

Често питам се дали

в тази стая, пълна с книги,

някъде не пише 2 реда дори

за тази безутешна любов, нелека?

 

Дали в историческите драми,

милион години преди нас,

не е останала глътка утеха

за нашите очи в този час?

 

Дали в тези криминални романи,

тежко застанали на тази библиотека,

няма поне една глава, ред или няколко думи

за погубената и този път утеха?

 

А може би в пътеписити от този свят

някъде не се е намерила

глътка надежда за нас, недоспалите?

От любов уморени, някак си без усмивка,

нетипично, нали? Каква ли ще има тук утеха?

 

Търсих много, но уви, тук няма нищо

измежду множеството книги на този рафт.

Утеха има, мила, само в нас - каза ми Надеждата. -

Утеха, която сами сме забравили в този час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...