Често питам се дали

в тази стая, пълна с книги,

някъде не пише 2 реда дори

за тази безутешна любов, нелека?

Дали в историческите драми,

милион години преди нас,

не е останала глътка утеха

за нашите очи в този час?

Дали в тези криминални романи,

тежко застанали на тази библиотека,

няма поне една глава, ред или няколко думи

за погубената и този път утеха?

А може би в пътеписити от този свят

някъде не се е намерила

глътка надежда за нас, недоспалите?

От любов уморени, някак си без усмивка,

нетипично, нали? Каква ли ще има тук утеха?

Търсих много, но уви, тук няма нищо

измежду множеството книги на този рафт.

Утеха има, мила, само в нас - каза ми Надеждата. -

Утеха, която сами сме забравили в този час.