9 mar 2013, 3:36

Утеха

914 0 0

Често питам се дали

в тази стая, пълна с книги,

някъде не пише 2 реда дори

за тази безутешна любов, нелека?

 

Дали в историческите драми,

милион години преди нас,

не е останала глътка утеха

за нашите очи в този час?

 

Дали в тези криминални романи,

тежко застанали на тази библиотека,

няма поне една глава, ред или няколко думи

за погубената и този път утеха?

 

А може би в пътеписити от този свят

някъде не се е намерила

глътка надежда за нас, недоспалите?

От любов уморени, някак си без усмивка,

нетипично, нали? Каква ли ще има тук утеха?

 

Търсих много, но уви, тук няма нищо

измежду множеството книги на този рафт.

Утеха има, мила, само в нас - каза ми Надеждата. -

Утеха, която сами сме забравили в този час.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефания Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...