3 мая 2014 г., 02:16

Утеха 

  Поэзия » Оды и поэмы
496 0 1
Взирам се в прозореца,
по който светкавично една след друга,
сякаш в безспирен бяг,
със страшна сила се забиват капки от нестихващия дъжд.
Не виждам, макар погледнеш ли ме ще речеш,
че книга съм зачела и с главна роля съм в нея,
а аз съм нейде другаде, далеч...
Дъждът не спира, изгубих представа откога вали,
носи ми надежда и напомня за несбъднати мечти, пречиства ме и вдъхновява,
в следващия миг ме натъжава и успокоява.
А в прозореца се отразяват неизричани на глас слова,
една надежда, също и една тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
: ??:??