3 мая 2014 г., 02:16

Утеха

648 0 1

Взирам се в прозореца,

по който светкавично една след друга,

сякаш в безспирен бяг,

със страшна сила се забиват капки от нестихващия дъжд.

Не виждам, макар погледнеш ли ме ще речеш,

че книга съм зачела и с главна роля съм в нея,

а аз съм нейде другаде, далеч...

Дъждът не спира, изгубих представа откога вали,

носи ми надежда и напомня за несбъднати мечти, пречиства ме и вдъхновява,

в следващия миг ме натъжава и успокоява.

А в прозореца се отразяват неизричани на глас слова,

една надежда, също и една тъга.

Дали дъждът разказва ми за мен самата,

дали познава ме така добре...

а може би утеха в него бях открила

и за всичко в мен таено

вече бях му споделила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...