19 нояб. 2005 г., 21:44

УТЕХА

987 0 4

УТЕХА

 

Животът си минава, а пък ние

все чакаме да стане поносим.

Горчилката му свикнали да пием –

и два такива можем да търпим.

 

Но няма два – живееш и умираш,

дори, прощавай, да живееш зле.

И за утеха – в края му, разбираш,

че адът страшен вече е зад теб.

1997 г.

Добрич

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замисля те!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, че го харесахте.
  • Силно е и много добре казано и пълно в краткостта си!
  • Браво! Лаконично и изчерпателно!...Мисля,че човек не трябва да престава да се бори, да се развива, да изгражда...иначе остава да се "утешава" и самосъжалява в калта!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...