УТЕХА
Животът си минава, а пък ние
все чакаме да стане поносим.
Горчилката му свикнали да пием –
и два такива можем да търпим.
Но няма два – живееш и умираш,
дори, прощавай, да живееш зле.
И за утеха – в края му, разбираш,
че адът страшен вече е зад теб.
1997 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
Поздрав!