Nov 19, 2005, 9:44 PM

УТЕХА 

  Poetry
766 0 4

УТЕХА

 

Животът си минава, а пък ние

все чакаме да стане поносим.

Горчилката му свикнали да пием –

и два такива можем да търпим.

 

Но няма два – живееш и умираш,

дори, прощавай, да живееш зле.

И за утеха – в края му, разбираш,

че адът страшен вече е зад теб.

1997 г.

Добрич

 

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Замисля те!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, че го харесахте.
  • Силно е и много добре казано и пълно в краткостта си!
  • Браво! Лаконично и изчерпателно!...Мисля,че човек не трябва да престава да се бори, да се развива, да изгражда...иначе остава да се "утешава" и самосъжалява в калта!
Random works
: ??:??