19.11.2005 г., 21:44 ч.

УТЕХА 

  Поезия
837 0 4
УТЕХА
Животът си минава, а пък ние
все чакаме да стане поносим.
Горчилката му свикнали да пием –
и два такива можем да търпим.
Но няма два – живееш и умираш,
дори, прощавай, да живееш зле.
И за утеха – в края му, разбираш,
че адът страшен вече е зад теб.
1997 г.
Добрич

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Предложения
: ??:??