25 окт. 2022 г., 09:54

Утешително

981 2 4

Когато на света ни си ядосан

когато си отритнат, победен,

безмерно тъжен и разочарован

ти обич заслужаваш в твоя ден

 

Засрамен и изгубен, сам сред други,

нещастен провинил се и сломен,

ти обич заслужаваш още повече

когато си дълбоко наранен

 

Дори когато много те е срам

от стореното и копнееш прошка

ти заслужаваш повече любов

не скрита злоба и ненавист тежка

 

И в твоята безмилостна борба

със страховете грешките и сенките

на своята измъчена душа

ти ще постигнеш мълком съвършенството

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам дали стихотворението ти би утешило един страдащ и копнеещ за обич човек, но стремежът ти да го постигнеш е явен, почувствах го, Планинскоцвете! Винаги бих подкрепила призива за човещина!
  • Дами, благодаря за положителните отзиви.. Тази оценка ми е своеобразен коректив.. Продължавам да пиша...
  • Да, когато човек е наранен,заслужава внимание с което да смекчи болката си.Хубави послания,Роси! Хареса ми!
  • Хубави и точни са посланията, Роси!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...