Oct 25, 2022, 9:54 AM

Утешително

979 2 4

Когато на света ни си ядосан

когато си отритнат, победен,

безмерно тъжен и разочарован

ти обич заслужаваш в твоя ден

 

Засрамен и изгубен, сам сред други,

нещастен провинил се и сломен,

ти обич заслужаваш още повече

когато си дълбоко наранен

 

Дори когато много те е срам

от стореното и копнееш прошка

ти заслужаваш повече любов

не скрита злоба и ненавист тежка

 

И в твоята безмилостна борба

със страховете грешките и сенките

на своята измъчена душа

ти ще постигнеш мълком съвършенството

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам дали стихотворението ти би утешило един страдащ и копнеещ за обич човек, но стремежът ти да го постигнеш е явен, почувствах го, Планинскоцвете! Винаги бих подкрепила призива за човещина!
  • Дами, благодаря за положителните отзиви.. Тази оценка ми е своеобразен коректив.. Продължавам да пиша...
  • Да, когато човек е наранен,заслужава внимание с което да смекчи болката си.Хубави послания,Роси! Хареса ми!
  • Хубави и точни са посланията, Роси!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...