18 мар. 2022 г., 12:29

Утопично 

  Поэзия
473 3 11

Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.

 

Нехайният вятър фукливо издуха
септември с дълбок, кадифен  баритон
и хор от стрехи – многострунни капчуци –
засвири дъждовен минор във синхрон.

 

А облакът, тежък от мисли, откликна –
затули чадърено мокрия град.
И слънцето само за кратко надникна
през тънкия процеп от божия свят.

 

Денят се стопи във нощта бързонога
и аз под стрехите се свих на юмрук –
бездомно врабче, замечтано, че може  
към вечното лято да литне на юг.

© Павлина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??