Утопично
Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха
септември с дълбок, кадифен баритон
и хор от стрехи – многострунни капчуци –
засвири дъждовен минор във синхрон.
А облакът, тежък от мисли, откликна –
затули чадърено мокрия град.
И слънцето само за кратко надникна
през тънкия процеп от божия свят.
Денят се стопи във нощта бързонога
и аз под стрехите се свих на юмрук –
бездомно врабче, замечтано, че може
към вечното лято да литне на юг.
© Павлина All rights reserved.
