10 февр. 2008 г., 10:04

Утре

639 0 3
 

УТРЕ

 

Нека всеки има своето утре

и открие своята малка звезда.

С труд и вяра ,с любов и човечност -

всеки постига свойта мечта.

 

Поклони се пред всеки, който успее

да събори палата, граден със лъжа

и от тухлите, с много надежда,

да издигне голяма и здрава стена.

 

Тази стена да е вечна преграда,

та дори и невидима тя да стои.

Но реши ли злодеят в доброто да влезе -

да убие завинаги своите злини.

 

Да не пречи на тези, които умеят

и се борят за своята малка звезда.

Щом се борят - те ще успеят,

а злодеят роден е да носи злина.

 

Нека всеки има своето утре!

В своя път да прегазва всички злини.

Всяка рана след време минава,

а ще станат ли всички добри?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки носи зрънцето Добрина у себе си...чудесен стих!!!
  • "Да не пречи на тези, които умеят
    и се борят за своята малка звезда.
    Щом се борят - те ще успеят,
    а злодеят роден е да носи злина."

    Поздрав за идеята в стиха ти!

  • Борбата със злото,друже е от как свят светува.И аз се боря с нея,но не винаги успявам.Прекрасен стих си написал!Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...