8 окт. 2008 г., 09:30

Утре

1.3K 0 3

Искам мигове

стаени и влюбени

да ви събирам в шепа - цветя,

като листа от небето обрулени,

като стъпкана малка трева.

Искам отново да сея в живота си

много зими и много лета,

да догонвам със полета птиците,

да се смея над буйна река.

Искам унес, от вятър отронил се

да ме грабне над полски поля

и аромата усмихнато весел е -

да примамва дъха ми с цветя.

Всеки миг, всеки ден неизвестен е,

всяка дума, нощ и луна,

неусетно преминала есен

в звездна пролет догонва деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...