8.10.2008 г., 9:30

Утре

1.3K 0 3

Искам мигове

стаени и влюбени

да ви събирам в шепа - цветя,

като листа от небето обрулени,

като стъпкана малка трева.

Искам отново да сея в живота си

много зими и много лета,

да догонвам със полета птиците,

да се смея над буйна река.

Искам унес, от вятър отронил се

да ме грабне над полски поля

и аромата усмихнато весел е -

да примамва дъха ми с цветя.

Всеки миг, всеки ден неизвестен е,

всяка дума, нощ и луна,

неусетно преминала есен

в звездна пролет догонва деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....