8.10.2008 г., 9:30

Утре

1.3K 0 3

Искам мигове

стаени и влюбени

да ви събирам в шепа - цветя,

като листа от небето обрулени,

като стъпкана малка трева.

Искам отново да сея в живота си

много зими и много лета,

да догонвам със полета птиците,

да се смея над буйна река.

Искам унес, от вятър отронил се

да ме грабне над полски поля

и аромата усмихнато весел е -

да примамва дъха ми с цветя.

Всеки миг, всеки ден неизвестен е,

всяка дума, нощ и луна,

неусетно преминала есен

в звездна пролет догонва деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...