Oct 8, 2008, 9:30 AM

Утре

1.3K 0 3

Искам мигове

стаени и влюбени

да ви събирам в шепа - цветя,

като листа от небето обрулени,

като стъпкана малка трева.

Искам отново да сея в живота си

много зими и много лета,

да догонвам със полета птиците,

да се смея над буйна река.

Искам унес, от вятър отронил се

да ме грабне над полски поля

и аромата усмихнато весел е -

да примамва дъха ми с цветя.

Всеки миг, всеки ден неизвестен е,

всяка дума, нощ и луна,

неусетно преминала есен

в звездна пролет догонва деня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....