severianin (Валентин Чернев)
417 677
4 сент. 2012 г., 16:23

Утре 

  Поэзия
539 0 7

УТРЕ

 

Защо съм весел?

Всъщност повод нямам –

и днес късметът пак не ме намери,

и днес ми взеха пак пари с измама,

кръстосвах шпага с двама лицемери...

 

... и днес бе както всеки ден.

Защо ли

тогава ми е светло на душата?

Навън е есен,

дъжд по клони голи

студена мокра пелена замята,

 

а ми е леко.

От какво – не зная.

Едва вървя, кракът ми наболява,

парите свършват, пак ще търся заем,

а се усмихвам.

И ми се припява.

 

А нужно ли е повод друг да чакам,

освен това, че този ден изтича,

че доживях от изгрева до мрака,

че се прибирам вкъщи, че обичам?

 

Не е ли хубав повод и това, че

момичето пред мен е с бяла блузка,

че в скулите ми влажно диша здрачът

и че обувките ми не пропускат.

 

Отивам си от “днес”, не съжалявам –

прекрасен повод да съм весел в мрака,

макар че “утре” вече се задава

и аз го знам,

и знам какво ме чака.

 

И пак ще ме боли,

ще срещам злото –

на безнадеждни “утре” съм обречен.

Но днес вървя почти щастлив.

Защото

до утре всъщност е така далече...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??