Утре

9 дек. 2012 г., 12:04

Поэзия

500 0 2

УТРЕ

Вън духа зимен вятър, зима носи,

вън леден дъжд по клоните вали.

Под тоя дъжд душата скита боса

и всичко в мен е свито и боли.

На този дъжд съм гневен, него хуля,

години духа този вятър лют.

Замръзна термометърът под нулата

и докога все студ, и студ, и студ.

Ще дойде, казват, пролет, ще изгрее

в небето горе слънце и за мен.

Но мръзне днес душата ми.

На нея

разправяйте за утрешния ден.

Защото днес живея!

Как да пазя

за утре заран днешния живот?

Навънка днес вали и днеска газя

калта под сивия небесен свод.

Разбирате ли – плаче днес душата.

Тя утре с друга болка ще боли.

Ще духа утре утрешният вятър

и утрешният дъжд ще ме вали...

Обичам утре, но сега живея.

Какъв ли ще е утрешният ден?

Прогнозата е: люти ветровеи

и тежка зима.

Като тази в мен...