9.12.2012 г., 12:04 ч.

Утре 

  Поезия
474 0 2

 

 

УТРЕ

 

Вън духа зимен вятър, зима носи,

вън леден дъжд по клоните вали.

Под тоя дъжд душата скита боса

и всичко в мен е свито и боли.

 

На този дъжд съм гневен, него хуля,

години духа този вятър лют.

Замръзна термометърът под нулата

и докога все студ, и студ, и студ.

 

Ще дойде, казват, пролет, ще изгрее

в небето горе слънце и за мен.

Но мръзне днес душата ми.

На нея

разправяйте за утрешния ден.

 

Защото днес живея!

Как да пазя

за утре заран днешния живот?

Навънка днес вали и днеска газя

калта под сивия небесен свод.

 

Разбирате ли – плаче днес душата.

Тя утре с друга болка ще боли.

Ще духа утре утрешният вятър

и утрешният дъжд ще ме вали...

 

Обичам утре, но сега живея.

Какъв ли ще е утрешният ден?

Прогнозата е: люти ветровеи

и тежка зима.

Като тази в мен...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??