8 янв. 2017 г., 18:00

Утре ли е днес?

505 0 0

 

Поне за малко искам...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е.
Съня ще доугася с кафе.
Никого не чакам.
Но ден голям - краят де е?
Цяла нива - за жътва
и вършеене...
Е, какъвто и да е...
Жънеш обич,
вършееш злоба...
А кафето пак чертае път.
Ще вървя - с целувки
и с бухалка в джоба,
тъй, за всеки случай,
че светът е луд.
Искам да походя, да подишам,
напитка енергийна да посмуча,
дори и да потичам -
денят да не ми е скучен...
И до вечерта -
проснат ничком в захлас,
докато всички други спят,
да дочакам утрешния житейски бяс...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....