Утрин...
Утрин...
На утринта пробудения хлад
подмами ме навън, където вече
над целият, все още сънен, свят-
мъгла далеч се стелеше... Далече...
Понеже вярвах аз във утринта
проклех навеки тягостните нощи
и тръгнах да намеря любовта,
и радвах се, че млад и здрав съм още...
Подобно тая утринна мъгла,
тя цял живот за мене бе химера,
обаче знам: кога да е, кога
не е възможно да не я намеря...
... Но моля се: във оня чуден ден,
когато нежно тя глава е свила
на рамото ми, много страст във мен
да има... И желания, и сила!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
