17.08.2013 г., 18:08 ч.

Утрин... 

  Поезия » Философска
484 0 4

Утрин...

 

На утринта пробудения хлад

подмами ме навън, където вече

над целият, все още сънен, свят-

мъгла далеч се стелеше... Далече...

 

Понеже вярвах аз във утринта

проклех навеки тягостните нощи

и тръгнах да намеря любовта,

и радвах се, че млад и здрав съм още...

 

Подобно тая утринна мъгла,

тя цял живот за мене бе химера,

обаче знам: кога да е, кога

не е възможно да не я намеря...

 

... Но моля се: във оня чуден ден,

когато нежно тя глава е свила

на рамото ми, много страст във мен

да има... И желания, и сила!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??