18 мая 2014 г., 10:42

Утринна експресия...

550 0 3

 

 

 

Утринна експресия...

 

 

 

... О, изгревът е толкоз чуден

и утринта е тъй вълшебна,

че мен ми стига дето буден

съм в тоя миг да ги погледна!...

 

А в огънят  на заревото

и схващам Божия промисъл:

Животът вечен е защото

да се повтаря е орисан!...

 

... Сънливо Вятърът люлее

листа и клони с шепот нежен-

ранила птица дръзко рее

се в полет, някак си небрежен!...

 

И дишам лесно, но замаян

съм аз от тази свежест хладна,

че замечтавам, но не зная

какво сега да ми се падне!..

 

... Възторг във Утрото ме взема,

с безумния инстинкт на птици

към Слънцето да се въззема

и да го събера в зеници,

 

та нощ притисне ли Земята

в обятия студени, тъмни

да върна слънчевият вятър-

и тук отново да се съмне...

 

Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...