12 дек. 2007 г., 07:48
Розова утринна омара,
колко много й приляга!
Щедро тя закри със топлота
зимна сивота и голота!
Гледам в светлия прозорец -
вярвам в розовия просторец!
Слънце чака търпеливо,
зная, ще изгрее пестеливо!
След нощи дълги и къси дни,
знае то по-малко да гори.
На сърце и на душа ми ляга
розовата, утринна омара!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация