16 дек. 2011 г., 21:37

Утро 

  Поэзия
1522 0 12

УТРО

 

Звъни по сетивата тишината,

в роса облякла сънени треви

и слънчев лъч протяга се в позлата,

отправил взор през влюбени ели…

 

Такава утрин неведнъж сънувам -

красива тишина във мен вали,

а аз ефирен с изгрева танцувам

и приказност от въздуха струи…

 

Дали е знак, че вече остарявам

и може би сънувам оня свят,

с човешката порочност се прощавам,

пречистен от разсъмващ росопад…

 

Целува ме в съня ми тишината

пред хаоса на шумния ми ден

и някаква надежда непозната

протяга две ръце и търси мен…

 

Оставям се в роса да ме окъпе

надеждата на тази тишина

и утрото след нея да настъпи

в една боляна, чиста синева…

 

Николай Дялков

Ноември, 2011 год.

гр. Тополовград

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова красиво и оптимистично.Свежо като утрото и пълно с хубаво настроение.
  • Красив стих!
  • Много хубаво! Поздрав!
  • Браво, Николай! Емоционално и завладяващо!
  • "Разсъмващ росопад"...Много хубаво!Поздрави!
  • Красив е стиха ти, Николай!!!
  • Фин, красив стих. Поздравления и благодаря за настроението и чистотата, които внушаваш.
  • "Такава утрин неведнъж сънувам -

    красива тишина във мен вали,

    а аз ефирен с изгрева танцувам

    и приказност от въздуха струи"

    Много ми хареса!Поздравявам те!
  • Светлина струи от всяка строфа!Озонов стих!Поздрав,Ники!
  • Браво, Ники!
    Истинска класика твориш!
    Поздрави!
  • "и някаква надежда непозната
    протяга две ръце и търси мен…"

    Ще те намери и ще ти припомни
    в съня последен,първата мечта.
    С искрите си ще ти запали огън
    и ще направи по-красив света...


  • красив!
Предложения
: ??:??