21 мая 2016 г., 17:01  

Утро

529 0 0

Утро

 

В пред утрото нощта е свежа.

В градинката се стели хлад.

Отблясъците плетат мрежи,,

тамата с туй да оплетат.

 

Блестят очите на росата,

замигат  в тъмното и спрат.

И Изгрева се  гони със Зората,

докато дверите го приютяг...

 

Над клоните луната грее,

мъждукат малките звезди,

със синевата ще се слеят,

щом Слънцето ги заслепи....

 

Аз в този ранен час съм станал,

да срещна Изгрева с очи,

безсънието да престане

и мъката да замълчи!

 

Блестят сълзите на тревата!

Със мене плаче Пролетта,

 тъга ми е напълнила душата,

че  се простих със Любовта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...