21.05.2016 г., 17:01  

Утро

531 0 0

Утро

 

В пред утрото нощта е свежа.

В градинката се стели хлад.

Отблясъците плетат мрежи,,

тамата с туй да оплетат.

 

Блестят очите на росата,

замигат  в тъмното и спрат.

И Изгрева се  гони със Зората,

докато дверите го приютяг...

 

Над клоните луната грее,

мъждукат малките звезди,

със синевата ще се слеят,

щом Слънцето ги заслепи....

 

Аз в този ранен час съм станал,

да срещна Изгрева с очи,

безсънието да престане

и мъката да замълчи!

 

Блестят сълзите на тревата!

Със мене плаче Пролетта,

 тъга ми е напълнила душата,

че  се простих със Любовта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...