2 апр. 2020 г., 13:39

Утро

1K 1 0

Здравей, мое утро!

 

Родено

на безкрайния свят в кръговрата,

от черната паст на нощта

и пурпурния плам на зората.

 

От роса напоено,

блестяща с милиони слънца.

 

Понякога весело-ведро,

като звънкия смях

на щастливи деца.

 

Понякога тъжно и мрачно

като паяк самотен

в студен, празен дом.

 

Или безнадеждно-трагично

като разбит от прибоя

стар вълнолом.

 

От лъчи озарено,

от свенливата ласка на новия ден.

 

И уви, натъжено,

от тъмните демони

и горчиви заблуди,

на които сме в плен.

От илюзорни победи

и подвизи луди

достигани само насън.

От позорните бягства

към миражния свят на съня.

От злини, светотатство,

наказващи с болка деня.

 

Понякога буйно и свежо

Като цвете планинско

непокорно поникнало

на облян в слънце склон.

 

Друг път замислено-мъдро

Като древен оракул,

седнал на каменен трон.

 

Озарено, красиво,

упоено с аромат на кафе,

или тъжно и вяло...

Крайна точка, победа

на неспирно вселенско махало...

Ще те чакаме вечно

защото си ново начало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...